Финансирането на висшето образование, възнагражденията на академичния и административния състав и перспективите пред младите преподаватели бяха сред основните теми на пресконференция, проведена в Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“.
В срещата участваха председателят на ВОН-КНСБ проф. д-р Лиляна Вълчева, председателят на Сдружението на държавните висши училища и ректор на НАТФИЗ чл.-кор. проф. Мирослав Дачев, ректорът на БДУ проф. д-р Сотир Сотиров, ректорът на Техническия университет – София проф. д-р Георги Венков, доц. д-р Полина Милушева, председател на синдикалната организация в БДУ и заместник-председателят проф. д-р Александър Димитров.
По време на пресконференцията проф. Лиляна Вълчева представи анализ на финансирането на висшето образование през последните години. По думите ѝ, въпреки постигнатия напредък и осигурените допълнителни средства за университетите, секторът продължава да се нуждае от дългосрочна и предвидима финансова политика.
Особен акцент бе поставен върху чл. 92 от Закона за висшето образование, който определя минималните възнаграждения на асистентите.
„Член 92 от Закона за висшето образование е бъдещето на младите хора, които остават в България да преподават, да обучават и да подготвят следващите поколения специалисти. Няма да позволим този механизъм да бъде ревизиран или променен“, заяви проф. Вълчева.
Тя представи и данни за възнагражденията на младите асистенти в европейските държави от 27 страни – членки на ЕС, според които България все още изостава от средните европейски нива. По думите ѝ целта е страната постепенно да достигне групата на държавите със средни европейски възнаграждения за асистентите и младите учени от 2000 до 3300 евро. Така ще се наредим до страни като Кипър, Малта, Гърция, Белгия, Испания и други.
Председателят на ВОН-КНСБ подчерта още, че синдикалната организация настоява за допълнителна подкрепа не само за преподавателите, но и за всички работещи в държавните университети, които имат съществен принос за функционирането на академичните институции.
Ректорът на Бургаския държавен университет проф. д-р Сотир Сотиров акцентира върху пряката връзка между финансирането на университетите, качеството на обучението и развитието на икономиката.
„Няма как да подготвяме качествени инженери, лекари, програмисти и специалисти за икономиката без адекватно финансиране на университетите. Инвестицията във висшето образование е инвестиция в бъдещето на България“, заяви проф. Сотиров.
По време на срещата бе подчертано и значението на научноизследователската дейност като ключов фактор за конкурентоспособността на страната, икономическия ръст и за създаването на висококвалифицирани кадри.
Председателят на Сдружението на държавните висши училища чл.-кор. проф. Мирослав Дачев представи част от обсъжданите теми по време на проведеното ден по-рано заседание на организацията, в което участие взе и министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев. Ректорите и министърът са разгледали въпроси, свързани с финансовата устойчивост на университетите, развитието на науката, подготовката на позиция за бюджета за 2027 г., международното сътрудничество и възможностите за модернизиране на образователните програми. В заседанието участие взе и председателят на НПСС Ангел Стойков, като насочи вниманието към стипендиите на учащите и липсата на средства за това.
„Въпросът не е дали обучението за бакалавър ще бъде три или четири години, а дали за това време ще подготвим специалист, който успешно да се реализира на пазара на труда“, посочи чл.-кор. проф. Мирослав Дачев.
След вчерашните дискусии всички участници се обединиха около следните конкретни предложения – предвид трудностите за бюджет` 2026 г. ограниченията в действащия член 92 от ЗВО да са само временни, до приемането на конкретна дефиниция за заплатите; за настоящата година на държавата да се предложи алтернативен вариант – увеличение от минимум 10% на възнагражденията в системата на висшето образование за последните 4 месеца на 2026 г., като необходимите средства от бюджета за реализирането на тази мярка са 24,73 млн. евро.
